Кратка история на моя град
Територията около Хасково има типичен хълмист релеф. Като северно продължение на Източните Родопи географите справедливо я наричат Източнородопско предпланинско стъпало или Хасковска хълмиста област. Нейна западна рамка е височината Мечковец (860 м н.в.). Турското є име Айдаа (Меча планина) кара местните да по-известно у нас и в изворна област. Оттук тръгват реките Банска, Хасковска и Харманлийска. Бликат горещи минерални извори, тук се намират известните Хасковски минерални бани. Поради активната вулканична дейност, бушувала през терциера, в прилежащия към Хасково район има залежи на оловно-цинкови и други цветни метали.
На югозапад Хасковската хълмиста област граничи със северния склон на Източните Родопи. Тук са се прострели хребетите Чуката – от който извира Бисерна река, а като южна ограда – Гората. Цялата територия между тях, Мечковец и долината на р. Марица е леко нахълмена местност, прорязана от реки, в която изпъкват височините Хухла, Градище, Узунджовски рид, Хасковски хълм, Чала. Северно, по долината на р.Марица, земята е типично хълмиста. Най-ниската част е долината при Свиленград – 52 м н.в. Този релеф е благоприятен за почвообразувателните процеси, за транспорта и строителството. По долините на реките са разположени селищата и са прокарани пътища.
Водите на Марица и няколкото нейни притока се използват главно за напояване. Голямо значение имат подпочвените води. Почвеното богатство е голямо. Алувиално-ливадните почви заемат изцяло долините на реките. Лесни за обработване и богати по съдържание, те са подходящи за отглеждане на много култури. Широко разпространение имат и черноземните смолници, и делувиално-ливадните почви. Растителното богатство, макар и неголямо, е много разнообразно.
Днес Хасково и общината са се устремили с вяра и достойнство към европейското си бъдеще. Хасковци знаят как и умеят да го постигнат. Научил ги е историческият опит от живота им на пътя. Още преди повече от 130 години чужденците забелязали, че„българите тук са някак особени. Те са необикновено живи, деятелни, по-различни, откъдето и да било другаде”. И сега са такива. И сега дръзко създават традиции и символи. А онова им качество, което съгражда моста между минало и бъдеще, е техният оптимизъм.
- И гордостта от това, което вече имат.
- Най-високата статуя на „Света Богородица с Младенеца“ в света.
- Сензационната тракийска
- Александровска гробница.
- Най-старата джамия на Балканите
- Узунджовският панаир – най-големият през XVIII в.
- Първото читалище в Южна България и четвъртото поред в страната.
- Едно от първите женски дружества.
- Един от най-красивите театри в България
- Първата българска следосвобожденска поетеса.
- Най-добрият разсадник в България.